19 август, 2008 от djangelow ·
Димитър Ангелов
Снимка: rent-a-moose
- Вода!… Вода на Венера! – притича той и се строполи като слънчасял.
Някои му подадоха чаши с вода, други го гледаха с недоумение.
- Американците – казах аз – могат да открият вода, където си поискат! И ние имаме вода, но само с вода не се живее. Представи си, ако още си в състояние, че един ден американците ти изпратят зелена карта, за да живееш и работиш в канализациите на Венера… И пристигаш щастлив и ентусиазиран, вече с каска-скафандър още преди да си стъпил на Зорницата. И докато се оглеждаш, се появява някаква фигура, някакво момиче…
Прочети нататък →
Валентин Дишев
Снимка: Jsome1
Искам да ви разкажа, за нещо, което се случва. Само, моля ви, не питайте “Какво се случва?”. Опитайте го, вкусете, оставете да отзвучи…
Всичко започна на 15. 07. 2008 г. Нели Добринова публикува стихотворение (”Такигино”), което ми припомни за значението на естетиката “юген” в театъра “но”. От този спомен пък се роди първото двустишие от четири думи, което ще можете да прочетете по-долу. След няколко минути двустишията станаха 5. След още няколко минути се появи идеята, че мога да предложа и публично предизвикателството на един нов “жанр” - “юген”. В него естетиката (или “принципът”) “юген” би трябвало да бъде само хоризонт, опора за погледа, ясно различима, но дефинираща не толкова недостижимото отвъдно, а тоталността на преживяваното “тук”.
Прочети нататък →
И така, споделяйки нашето общо мнение по въпроса, ние решаваме, че правителството на корумпираните, от корумпираните и за корумпираните никога няма да изчезне от земята…
Марк Твен
17 август, 2008 от zed19 ·
Златко Енев
Тишина. В центъра на Берлин. Ако някой им го беше казал по-рано, Владко и Теодора сигурно щяха да помислят, че ги задява. А сега се разхождат омаяни, хванати за ръка – и дори лека-полека забравят за какво точно са дошли, толкова е хубаво тук.
Прочети нататък →
16 август, 2008 от mislidumi ·
Петя Хайнрих
Снимка: dotted
Ти си певецът
чийто глас се изтърколи в мивката
и потъна в канала
(ей така
с щракването на пръсти
се врътна
и се плъзна
по сапунената диря
пред очите на вкочанените от изненада длани)
Прочети нататък →
Валентин Дишев
Снимка: Jasmic
Съблечените летни дрехи завиха
корените на дърветата. Присвити
някъде в дълбокото и летни думи,
новите ми лудости, и глуми нови
яростно почесваха отлюспващите
се остатъци от слънцето на юли.
Прочети нататък →
Яна Димитрова
Снимка: Color de la vida
той е клоун. с висок цилиндър и черно наметало.
танцува по стените
или стои стегнато събрал коленете си
пред себе си
и под разтворения чадър;
Прочети нататък →
Интервю на Катерина Стойкова с фотографа Джим Ембри
Джим Ембри е фотограф, живеещ и работещ в Лексингтон, Кентъки, където наскоро бе представена последната му изложба. Той е известен с дългогодишната си социална активност в борбата за расово равенство, както и със своето лидерство за рационално използване на природните ресурси.
Джим Ембри е член на журито за фотоконкурса на Public Republic “Модерни времена”.
Кой е Джим Ембри?
Звезден прах, втвърден в тази сегашна форма. Аз представлявам милиони години еволюция. Ние наследяваме само малките неща от своите родители. По-дълбоката същност на това, което сме, е в процес на еволюция от милиони години. Аз съм някой, който се опитва да допринесе към съзнателната промяна на значението да си човек, тъй като ние, хората, сме още в детския си стадий. Същевременно аз съм въплъщение на непосредственото присъствие на моите прародители, които бяха борци за социални промени и расово равенство.
Прочети нататък →
